"Има нещо особено музикално в шума",твърди Трент Резнър.И тази максима остава валидна за неговата музика и до днес.Той в никакъв случай не може да бъде назован "пионер на индустриалното движение в рока" или нещо подобно.Но,за разлика от гордите си предшественици от 80-те-Тробинг Грисъл или Айнщюрценде Нойбаутен-е един от първите,които успяват(чрез едноличния си проект Найн Инч Нейлс)да изкарат от индустриалния шум истински поп мелодии.Но не като го подчиняват на законите на мейнстрийма,а по-скоро като създават нов,"атернативен" мейнстрийм стандарт за мислещи хора.За изкушените от болката,нещастието и изкуплението.В музикално отношение Трент Резнър има едно единствено престъпление-че албумите му,които издава така рядко,много лесно промиват мозъци и правят невинните съпричастни на един...по-лош свят.
Машините не усещат болка.Машините нямат лице.Първите изяви на индустриалната музика са метафори за контрола,който"системата"упражнява над човешките тела и мозъци,за безличната механизация на съвременния свят,в който и хората нямат лице,както апаратите,измислени от тях.Музикантите най-често са придатък към странните си инструменти,скалъпени от промишлени отпадъци,или на синтезаторите си,предназначени да извличат индустриални звуци.Някои от групите са в еднакви униформи(Крафтверк).И по принцип не обичат вокалите,защото машините нямат глас.
Разбира се,това отдавна е минало.Точно когато от индъстриъл музиката се очаква да си отмре в ъндърграунда на 80-те,неочаквано се появяват няколко огнища,в които заразата избухва в нова форма.Едно от тях е Чикаго в края на 80-те и началото на 90-те.Само че вирусът вече е мутирал.Той има глас и се е научил да пее.Има и лице.
Един хитроумен критик беше казал,че Трент Резнър е първият,който е използвал думата "аз" в индъстриъл парче.Днес той самият не го отрича."Като погледна текстовете си,осъзнавам,че всяко парче започва с "аз"...",заявява Резнър пред Alternative Press през 1997.За някои може би е досадно,но така машинната музика става музика за хора.А индъстрълът се персонифицира,добива черти на личност.
Спецификата на Найн Инч Нейлс не се ограничава само с това.Звученето им търпи много характерно развитие от 1989-та до днес.Първият албум Pretty Нate Machine може да мине за по-мрачен,по-индустриален и по-ъндъргарунд вариант на Депеш Мод(някои наричат стила му "дет диско").Следващите записи на Резнър обаче-особено ЕР-то Broken(92),което печели награда за...хеви метъл(?!?),и албумът The Downward Spiral(94) дават насока към усложняване и утежняване на звука и композициите,намесване на агресивни тежки китари,на пънк ритъм и на почти хип-хоп речетативи на фона на нещо,което много напомня сонатната форма от законите на класическата музика."Closer" и "The Downward Spiral",както и "A Warm Place" и "Hurt" от знаменития The Downward Spiral,са обединени от обща мелодична тема.Подобна връзка е налице и в последния студиен албум засега The Fragile(99)-в пепратката си от "The Frail" към "The Fragile".
В същото време групата Найн Инч Нейлс(чийто състав се събира само за концертните турнета и варира според необходимостите на Резнър)разполага с богата колекция от дълги сингли и ЕР-та с различни ремикси,които разкриват музиката й в съвсем друга светлина.Типични са ЕР-то Fixed с ремиксите на някои неща от Broken,EP-то Further Down The Spiral (95) с ремикси на парчета от The Downward Spiral и сингълът "The Perfect Drug" с ремикси на тази песен,чиято оригинална версия се появява единствено в саундтрака на филма на Дейвид Линч "Изгубената Магистрала"(Lost Highway).Ремиксите тук и преди са дело на имена в електонния и индустриалния ъндърграунд,които нямат нужда от коментар:Ди Орб,Люк Виберт,Джим Търлуел,Афекс Туин.

автор: Shiva

Дата: 2004-05-21 23:43:15 | Автор: Shiva | Прегледи: 1349