|
||||||||||||
интервю с Гелето от Cupola
CUPOLA
– “Амбициите ни нямат край…”
(интервю с Гелето, барабанист на Cupola)
Гледах, че ви определят като дет метъл, но това ли сте самите вие? Какъв стил се определяте? Поне не сте типичен дет има доста блек елементи, ню скул течения чувам в музиката ви?
-Аз лично определям групата като Melodic Death Metal, както всъщност ни определят навсякъде. Факт е, че в музиката ни има влияния от няколко други стила -например малко дуум, малко по-тежък дет, малко блек. Също така, факт е, че звученето ни е точно като на ню-скуул група от рода на новите In Flames. Но каквото и да се каже, всеки има собствено виждане за всяка група, така че определенията на групата варират. Точно това е готиното в новия метъл -няма ясно обословени граници, всеки смесва стилове наред, всеки дава собствено име на стила на определена банда.
Кои са групите, които са ви вдъхновили и какво слушаш последно време?
-Всъщност, в групата цари абсолютен музикален хаос. Всеки слуша много и различна музика, основно метъл, естествено. Аз лично си падам много по прогресив групите, стария хард-рок и мелодичния дет. Пацо е трашър от класа. Мишо и Симо също си падат прогресари до голяма степен. Румбата пък слуша много power метъл. Както сме написали в сайта си, повлияни сме от банди като In Flames, Crematory, Sepultura, Death, Control Denied, Dream Theater, Slayer, Hypocrisy, Arch Enemy. В този ред на мисли -музиката ни е една голяма боза от всички тези стилове, прекроени през виждането на всеки един от нас. Иначе, напоследък слушам яко Dream Theater, естествено, малко In Flames, Death, Kultur Shock, Guano Apes, Nickelback и... Enigma. :)
Всички започват с въпроса: представете себе си и групата. Аз реших да го поставя сега, след като сме разбрали нещо за музиката ви. Все пак не е ли тя по -важната, от самата личност, която я прави?
-Естествено, музиката е над всичко -над имена и личности. Ще представя Cupola на кратко, за да не досадяваме с излишни подорбности -създадени сме в края на 2005 година, като от началния ни състав са се сменили само клавириста и басиста ни. Аз (Гелето) тропам на барабаните, Мишо и Пацо са китаристи и вокалисти, Румбата е на клавира, а Симо дърпа четирите струни. Имаме си собствена репетиционна, което ни улеснява до голяма степен с подготвянето на нов материал и репетирането на стария. Това е в общи линии. :)
В България да си музикант (и то в метъл обществото) е изключително трудно, никой не помага финансово. Вие как се справяте с този въпрос?
-Парите не са всичко. При нас, както и при повечето активни банди в България, движещите сили са ентусиазма и самата музика и удоволствието от нея. Събрали сме се да се кефим, да се опитваме да кефим и феновете, а не да правим пари. Всеки от нас си има сфера, в която се е ориентирал извън музиката и която ще му изкарва хляба в бъдеще. Музиката, и в частност групата, са само за наше и всеобщо, надявам се, удоволствие. Парите естествено са една голяма пречка -винаги не достигат, винаги се мъчим да правим от пръдня боя. До някъде успяваме, до някъде -не. Например -в самото начало, в края на 2005 година, свирехме по разни репетиционни, в които един час свирене варираше от 4 до 6 лв. Решихме, че, ако посвирим още една година по такива места, ще фалираме напълно. Напънахме се, събрахме кой, каквото има, накупихме останалото с общи средства и оборудвахме собствена репетиционна. Трябва да ти кажа, че се чувствам в пъти по-спокоен и готов за свирене в нашето си студио, колкото и малко техника да имаме. Просто факторите време и пари отсъстват. Свирим си до откат.
От къде започна всичко? Кой беше инициатора да се съберете?
-Инициаторите бяхме много. :) На едно парти решихме, че ще правим нова банда. Кой с опит, кой напълно неподготвен. В началото бяхме аз, Мишо и Пацо. Може да се каже, че това беше ядрото на групата. Сменихме няколко басиста и клавириста, като никой не показа нужната страст и желание, което ние искахме. Попаднахме на Симо и Румбата почти в комплект. От там на сетне всичко се развива на големи обороти -всеки влага всичко, на което е способен, и нещата наистина вървят с добри темпове. Може да се каже, че състава ни е стабилен.
От къде дойде името “Cupola”?
-Около самото име няма особено интересна история. "Cupola" идва от една игра, която Мишо играеше, когато бълвахме стотици имена като варианти. В последствие направихме дизайна на сайта си в стил, отговарящ на името. Написахме и песен с религиозна насоченост (Il Duomo), която също носи духа на думата Cupola.
"Cupola" -религиозни ли сте?
-Не. Заставаме твърдо против религията. Това не са разни сатанистки виждания или позьорство, просто в лицето на църквата ние виждаме един способ за контролиране на масите от хора, една пропаганда, която иска власт.
Това е дебюта ви, до колкото разбирам, този албум е вашето първо официално бебче?
-Да, така е. "Mistaken By Design" е плод на двугодишен упорит труд. Всъщност, имаме едно нереализирано демо, което беше планирано за октомври 2006. Казваше се "Distorted Illusions", но тогава бяхме възпрепятствани от лошата работа на тон-техника в първото студио, в което записвахме. Настоящият албум е нашето официално представяне пред публиката, така да се каже.
Как вървяха записите и целия процес на подготвянето му?
-Половината материал за албума беше готов още по времето на гореспоменатото демо. Също така, бяхме представили няколко наши песни пред публика на живо. Приеха се доста добре и решихме да продължим в същия стил. Явно беше, че стилът на Cupola е вече оформен. В последствие, между участия по клубове и фестивали, напредвахме с новите песни. Успяхме да изсвирим и част от тях на живо. След участието ни на фестивала "United Underground 2", се свързахме с Ники Велев от "Come To Sin" студио в Благоевград. За кратко време уточнихме подробностите по записите и в средата на май направихме първата сесия в студиото. Грубия, миксиран материал, беше готов в средата на август. След това се възползвахме от услугите на Пешо от Awake, който мастерира албума. Останахме изключително доволни и предадохме готовия материал на Distributor Of Pain, с които имахме вече договор за издаването на албума. На 10-ти октомври нашето чедо се роди! :)
Знаем, че сте различни личности, сплотени в реализирането на една цел – музиката, която ви идва отвътре. Но, всяка песен е правена повече в една или друга насока, имате ли някаква идеология, която да влагате в музиката си?
-Всяка песен има собствена идеология като музика, но всички те са свързани в едно общо усещане чрез текстовете. В музикално отношение се стремим да предадем мислите си по дадената тема, която парчето разглежда. Опитваме се да бъдем различни от множеството бързи, брутални и технични съвременни дет метъл банди. Текстовете сме навързали в едно усещане, което, за жалост, ни е обхванало, гледайки заобикалящият ни свят. Става дума за това, че хора, които ние намираме за нормални, остават изолирани в съвременния свят. Задаваме си въпроса: дали светът около нас е сбъркан или въпросните хора са сбъркани? Защо те не се чувстват на мястото си? Опитваме се да обхванем няколко наболели теми -наркотиците, войната, самоубийствата, пропагандата. Дано в някой следващ албум намерим отговор на въпросите си.
Коя песен от албума и от репертоара ви ти е най-скъпа, засега? И кое парче ти харесва най – много да свириш?
-Когато си пусна албума, с нетърпение очаквам да дойде Escape the Inexistence. Това е парчето, което в най-пълен аспект разгръща възможносите ни. Започва бавно, лирично, а завършва ударно и мощно. Разказва се за човек, който е на прага на самоубийството. Иначе, на живо се кефя най-много на War. Наистина си умирам от кеф, докато изливаме всичката си гняв върху хората чрез песента.
Кой ваш концерт, до сегашната ви кариера, няма да забравиш като изживяване?
-Може би първия ни концерт. Аз, Симо и Румбата нямахме музикални изяви до тогава. Най-интересното беше, че концерта се състоя в Пловдив. Другата банда, с която свирихме, си беше изградила някакво име пред феновете в града (говоря за Atephobia, които в момента не съществуват) и на концерта дойдоха около 120 човека. При това в малък клуб! Беше лудница. Излезнах треперещ от страх, а слезнах треперещ от удивление и положителни емоции. Хората ни приеха страхотно, никой не обърна никакво внимание на грешките, които допуснахме от притеснение. Всичко мина по вода.
Каква е атмосферата на един ваш концерт? На коя песен или песни публиката най – много реаргира?
-По мои наблюдения, хората се кефят най-много на FSRE и Stricken. Това са първите ни две парчета, които сме изсвирили доста пъти пред хора. Още с първите акорди на FSRE чувам как хората започват да викат. На Stricken пък се получава много мощно пого, което също ни зарежда с много енергия. На моменти направо не ми се слиза от сцената, хората отвръщат позитивно на всяка частица труд, която сме положили през цялото време на нашето съществуване. Публиката се държи гостоприемно с нас, независмо дали свирим в София или в провинцията. Наистина е много зарибяващо! Това ни кара да продължим.
Кое е най -странното място, където сте свирили?
-Не мога да кажа, че сме свирили на много нетрадиционни места. Правим концерти или в добре познати клубове, или на фестивали. Може би едно по-интересно място беше залата, в която се състоя "United Underground Festival I". Намираше се на "Ботевградско шосе" в София, малко преди табелата за излизане от града. Бъзикахме се, че сме по-близо до Пловдив, от колкото до центъра на София. :)
Имали ли сте концерт, в който като предваритена настройка не сте очаквали нещо кой знае какво от публиката, а в следващия момент сте на седмото небе от кеф?
-Имаше един такъв концерт, да. Беше март месец тази година, когато свирихме за първи път във Варна. Беше неделя вечер, на хората им се слушаше метъл и им се пиеше бира. Не познавахме абсолютно никой там, бяхме само ние петимата срещу всички останали. :) Точно докато забивахме Secrets And Lies видях хора, които си подпяваха припева. Бях изумен! Не вярвах, че е възможно някой да ни е чул, мамка му. :) Викнаха ни на бис. На следващия ден, My Space профила ни беше атакуван от десетина доволни фена, което още повече ни описа как са се чувствали хората тази вечер.
Каде можем да ви гледаме на живо?
-Няма клуб, в който да свирим всяка седмица или месец. Организираме концертите си навсякъде, по всяко време. Стремим се да пътуваме сравнително редовно до провинцията, все пак там има много готини хора и фенове, които искаме да уважим.
Предстоящи дати?
-В най-близко бъдеще -около Коледа се очертава един фестивал, в който най-вероятно ще вземем участие. Още няма официална информация, затова и аз не искам да издавам нищо. Скоро ще се разчуе, надявам се. Иначе, след Нова година, може би към края на февруари, ще направим един общ концерт с приятелите ни от Eufobia. Ще представим нов материал, нещо като подготовка за бъдещ втори албум.
Доста амбициозно -втори албум, при все, че първия ви е топъл -топъл! До къде могат да стигнат амбициите ви?
-Амбициите ни нямат край. :) Говорим за втори албум, макар и, както ти каза, да е твърде рано. Но който не си поставя високо летвата, няма да има високи резултати. В момента сме в началото на писането на новия материал. Имаме на идея вторият ни албум да е нещо повече от "Mistaken By Design" в композиционно отношение. Искаме да внедрим концептуални текстове. Но все пак, нека първо се порадваме и вие, и ние на "Mistaken By Design", по-натам ще говорим за следващите ни идеи. :)
Кой ви подаде ръка за реализирането на "Mistaken By Design"?
-Както казах по-горе, бяхме сключили споразумение с DOP за издаването на дебютния ни албум. Тук е момента да благодаря на Гого и Капка от DOP, които, както се казва, се хвърлиха на дълбокото с нас, тъй като до тогава ние бяхме една сравнително непопулярна банда. Те свършиха и добра работа по промотирането му, като този процес върви с пълна сила и в момента. Също така, искам да изкажа огромни благодарности от името на цялата група на човека, който изтърпя всичките ни прищявки по време на записите. Това е Ники Велев, който, според мен, може спокойно да носи прозвището "българският Питър Тетгрен". Човек, който се занимава с лекота с екстремните стилове.
Кажи нещо на хората, които ще прочетат това интервю в METALbg.com, като едно последно за изпроводяк?
-Ще им кажа да са живи и здрави, да следят нашата метъл сцена и да я подкрепят, за да можем с общи усилия да излезем от дълбоката дупка, в която сме. А, весели празници и празни веселици! :)
http://www.cupolaband.com/
http://www.myspace.com/cupolaband
– “Амбициите ни нямат край…”
(интервю с Гелето, барабанист на Cupola)
Гледах, че ви определят като дет метъл, но това ли сте самите вие? Какъв стил се определяте? Поне не сте типичен дет има доста блек елементи, ню скул течения чувам в музиката ви?
-Аз лично определям групата като Melodic Death Metal, както всъщност ни определят навсякъде. Факт е, че в музиката ни има влияния от няколко други стила -например малко дуум, малко по-тежък дет, малко блек. Също така, факт е, че звученето ни е точно като на ню-скуул група от рода на новите In Flames. Но каквото и да се каже, всеки има собствено виждане за всяка група, така че определенията на групата варират. Точно това е готиното в новия метъл -няма ясно обословени граници, всеки смесва стилове наред, всеки дава собствено име на стила на определена банда.
Кои са групите, които са ви вдъхновили и какво слушаш последно време?
-Всъщност, в групата цари абсолютен музикален хаос. Всеки слуша много и различна музика, основно метъл, естествено. Аз лично си падам много по прогресив групите, стария хард-рок и мелодичния дет. Пацо е трашър от класа. Мишо и Симо също си падат прогресари до голяма степен. Румбата пък слуша много power метъл. Както сме написали в сайта си, повлияни сме от банди като In Flames, Crematory, Sepultura, Death, Control Denied, Dream Theater, Slayer, Hypocrisy, Arch Enemy. В този ред на мисли -музиката ни е една голяма боза от всички тези стилове, прекроени през виждането на всеки един от нас. Иначе, напоследък слушам яко Dream Theater, естествено, малко In Flames, Death, Kultur Shock, Guano Apes, Nickelback и... Enigma. :)
Всички започват с въпроса: представете себе си и групата. Аз реших да го поставя сега, след като сме разбрали нещо за музиката ви. Все пак не е ли тя по -важната, от самата личност, която я прави?
-Естествено, музиката е над всичко -над имена и личности. Ще представя Cupola на кратко, за да не досадяваме с излишни подорбности -създадени сме в края на 2005 година, като от началния ни състав са се сменили само клавириста и басиста ни. Аз (Гелето) тропам на барабаните, Мишо и Пацо са китаристи и вокалисти, Румбата е на клавира, а Симо дърпа четирите струни. Имаме си собствена репетиционна, което ни улеснява до голяма степен с подготвянето на нов материал и репетирането на стария. Това е в общи линии. :)
В България да си музикант (и то в метъл обществото) е изключително трудно, никой не помага финансово. Вие как се справяте с този въпрос?
-Парите не са всичко. При нас, както и при повечето активни банди в България, движещите сили са ентусиазма и самата музика и удоволствието от нея. Събрали сме се да се кефим, да се опитваме да кефим и феновете, а не да правим пари. Всеки от нас си има сфера, в която се е ориентирал извън музиката и която ще му изкарва хляба в бъдеще. Музиката, и в частност групата, са само за наше и всеобщо, надявам се, удоволствие. Парите естествено са една голяма пречка -винаги не достигат, винаги се мъчим да правим от пръдня боя. До някъде успяваме, до някъде -не. Например -в самото начало, в края на 2005 година, свирехме по разни репетиционни, в които един час свирене варираше от 4 до 6 лв. Решихме, че, ако посвирим още една година по такива места, ще фалираме напълно. Напънахме се, събрахме кой, каквото има, накупихме останалото с общи средства и оборудвахме собствена репетиционна. Трябва да ти кажа, че се чувствам в пъти по-спокоен и готов за свирене в нашето си студио, колкото и малко техника да имаме. Просто факторите време и пари отсъстват. Свирим си до откат.
От къде започна всичко? Кой беше инициатора да се съберете?
-Инициаторите бяхме много. :) На едно парти решихме, че ще правим нова банда. Кой с опит, кой напълно неподготвен. В началото бяхме аз, Мишо и Пацо. Може да се каже, че това беше ядрото на групата. Сменихме няколко басиста и клавириста, като никой не показа нужната страст и желание, което ние искахме. Попаднахме на Симо и Румбата почти в комплект. От там на сетне всичко се развива на големи обороти -всеки влага всичко, на което е способен, и нещата наистина вървят с добри темпове. Може да се каже, че състава ни е стабилен.
От къде дойде името “Cupola”?
-Около самото име няма особено интересна история. "Cupola" идва от една игра, която Мишо играеше, когато бълвахме стотици имена като варианти. В последствие направихме дизайна на сайта си в стил, отговарящ на името. Написахме и песен с религиозна насоченост (Il Duomo), която също носи духа на думата Cupola.
"Cupola" -религиозни ли сте?
-Не. Заставаме твърдо против религията. Това не са разни сатанистки виждания или позьорство, просто в лицето на църквата ние виждаме един способ за контролиране на масите от хора, една пропаганда, която иска власт.
Това е дебюта ви, до колкото разбирам, този албум е вашето първо официално бебче?
-Да, така е. "Mistaken By Design" е плод на двугодишен упорит труд. Всъщност, имаме едно нереализирано демо, което беше планирано за октомври 2006. Казваше се "Distorted Illusions", но тогава бяхме възпрепятствани от лошата работа на тон-техника в първото студио, в което записвахме. Настоящият албум е нашето официално представяне пред публиката, така да се каже.
Как вървяха записите и целия процес на подготвянето му?
-Половината материал за албума беше готов още по времето на гореспоменатото демо. Също така, бяхме представили няколко наши песни пред публика на живо. Приеха се доста добре и решихме да продължим в същия стил. Явно беше, че стилът на Cupola е вече оформен. В последствие, между участия по клубове и фестивали, напредвахме с новите песни. Успяхме да изсвирим и част от тях на живо. След участието ни на фестивала "United Underground 2", се свързахме с Ники Велев от "Come To Sin" студио в Благоевград. За кратко време уточнихме подробностите по записите и в средата на май направихме първата сесия в студиото. Грубия, миксиран материал, беше готов в средата на август. След това се възползвахме от услугите на Пешо от Awake, който мастерира албума. Останахме изключително доволни и предадохме готовия материал на Distributor Of Pain, с които имахме вече договор за издаването на албума. На 10-ти октомври нашето чедо се роди! :)
Знаем, че сте различни личности, сплотени в реализирането на една цел – музиката, която ви идва отвътре. Но, всяка песен е правена повече в една или друга насока, имате ли някаква идеология, която да влагате в музиката си?
-Всяка песен има собствена идеология като музика, но всички те са свързани в едно общо усещане чрез текстовете. В музикално отношение се стремим да предадем мислите си по дадената тема, която парчето разглежда. Опитваме се да бъдем различни от множеството бързи, брутални и технични съвременни дет метъл банди. Текстовете сме навързали в едно усещане, което, за жалост, ни е обхванало, гледайки заобикалящият ни свят. Става дума за това, че хора, които ние намираме за нормални, остават изолирани в съвременния свят. Задаваме си въпроса: дали светът около нас е сбъркан или въпросните хора са сбъркани? Защо те не се чувстват на мястото си? Опитваме се да обхванем няколко наболели теми -наркотиците, войната, самоубийствата, пропагандата. Дано в някой следващ албум намерим отговор на въпросите си.
Коя песен от албума и от репертоара ви ти е най-скъпа, засега? И кое парче ти харесва най – много да свириш?
-Когато си пусна албума, с нетърпение очаквам да дойде Escape the Inexistence. Това е парчето, което в най-пълен аспект разгръща възможносите ни. Започва бавно, лирично, а завършва ударно и мощно. Разказва се за човек, който е на прага на самоубийството. Иначе, на живо се кефя най-много на War. Наистина си умирам от кеф, докато изливаме всичката си гняв върху хората чрез песента.
Кой ваш концерт, до сегашната ви кариера, няма да забравиш като изживяване?
-Може би първия ни концерт. Аз, Симо и Румбата нямахме музикални изяви до тогава. Най-интересното беше, че концерта се състоя в Пловдив. Другата банда, с която свирихме, си беше изградила някакво име пред феновете в града (говоря за Atephobia, които в момента не съществуват) и на концерта дойдоха около 120 човека. При това в малък клуб! Беше лудница. Излезнах треперещ от страх, а слезнах треперещ от удивление и положителни емоции. Хората ни приеха страхотно, никой не обърна никакво внимание на грешките, които допуснахме от притеснение. Всичко мина по вода.
Каква е атмосферата на един ваш концерт? На коя песен или песни публиката най – много реаргира?
-По мои наблюдения, хората се кефят най-много на FSRE и Stricken. Това са първите ни две парчета, които сме изсвирили доста пъти пред хора. Още с първите акорди на FSRE чувам как хората започват да викат. На Stricken пък се получава много мощно пого, което също ни зарежда с много енергия. На моменти направо не ми се слиза от сцената, хората отвръщат позитивно на всяка частица труд, която сме положили през цялото време на нашето съществуване. Публиката се държи гостоприемно с нас, независмо дали свирим в София или в провинцията. Наистина е много зарибяващо! Това ни кара да продължим.
Кое е най -странното място, където сте свирили?
-Не мога да кажа, че сме свирили на много нетрадиционни места. Правим концерти или в добре познати клубове, или на фестивали. Може би едно по-интересно място беше залата, в която се състоя "United Underground Festival I". Намираше се на "Ботевградско шосе" в София, малко преди табелата за излизане от града. Бъзикахме се, че сме по-близо до Пловдив, от колкото до центъра на София. :)
Имали ли сте концерт, в който като предваритена настройка не сте очаквали нещо кой знае какво от публиката, а в следващия момент сте на седмото небе от кеф?
-Имаше един такъв концерт, да. Беше март месец тази година, когато свирихме за първи път във Варна. Беше неделя вечер, на хората им се слушаше метъл и им се пиеше бира. Не познавахме абсолютно никой там, бяхме само ние петимата срещу всички останали. :) Точно докато забивахме Secrets And Lies видях хора, които си подпяваха припева. Бях изумен! Не вярвах, че е възможно някой да ни е чул, мамка му. :) Викнаха ни на бис. На следващия ден, My Space профила ни беше атакуван от десетина доволни фена, което още повече ни описа как са се чувствали хората тази вечер.
Каде можем да ви гледаме на живо?
-Няма клуб, в който да свирим всяка седмица или месец. Организираме концертите си навсякъде, по всяко време. Стремим се да пътуваме сравнително редовно до провинцията, все пак там има много готини хора и фенове, които искаме да уважим.
Предстоящи дати?
-В най-близко бъдеще -около Коледа се очертава един фестивал, в който най-вероятно ще вземем участие. Още няма официална информация, затова и аз не искам да издавам нищо. Скоро ще се разчуе, надявам се. Иначе, след Нова година, може би към края на февруари, ще направим един общ концерт с приятелите ни от Eufobia. Ще представим нов материал, нещо като подготовка за бъдещ втори албум.
Доста амбициозно -втори албум, при все, че първия ви е топъл -топъл! До къде могат да стигнат амбициите ви?
-Амбициите ни нямат край. :) Говорим за втори албум, макар и, както ти каза, да е твърде рано. Но който не си поставя високо летвата, няма да има високи резултати. В момента сме в началото на писането на новия материал. Имаме на идея вторият ни албум да е нещо повече от "Mistaken By Design" в композиционно отношение. Искаме да внедрим концептуални текстове. Но все пак, нека първо се порадваме и вие, и ние на "Mistaken By Design", по-натам ще говорим за следващите ни идеи. :)
Кой ви подаде ръка за реализирането на "Mistaken By Design"?
-Както казах по-горе, бяхме сключили споразумение с DOP за издаването на дебютния ни албум. Тук е момента да благодаря на Гого и Капка от DOP, които, както се казва, се хвърлиха на дълбокото с нас, тъй като до тогава ние бяхме една сравнително непопулярна банда. Те свършиха и добра работа по промотирането му, като този процес върви с пълна сила и в момента. Също така, искам да изкажа огромни благодарности от името на цялата група на човека, който изтърпя всичките ни прищявки по време на записите. Това е Ники Велев, който, според мен, може спокойно да носи прозвището "българският Питър Тетгрен". Човек, който се занимава с лекота с екстремните стилове.
Кажи нещо на хората, които ще прочетат това интервю в METALbg.com, като едно последно за изпроводяк?
-Ще им кажа да са живи и здрави, да следят нашата метъл сцена и да я подкрепят, за да можем с общи усилия да излезем от дълбоката дупка, в която сме. А, весели празници и празни веселици! :)
http://www.cupolaband.com/
http://www.myspace.com/cupolaband
Дата: 2007-12-06 15:20:11 | Автор: Beyond | Прегледи: 858