Невероятно, но факт: след толкова години флирт със смъртта Антъни Кийдс (вокали), Джон Фушанте (китара), Флий (бас китара), и Чад Смит (барабани) пак са на линия. Не само феновете на Red Hot Chilli Peppers се чудеха кое наруши повече целостта на кожата им- иглите на татуировките им или на спринцовките за хероин. Сякаш бе вчера, когато всички припяваха Suck My Kiss or Under The Bridge. А всъщност минаха 20 и кусур години на секс, наркотици и рокендрол. А за известен период членовете на бандата направо си имаха запазени места в клиниките по наркомании. Животът на рокзвезди, който те живееха на високи обороти, за малко да им изиграе лоша шега. Но всичко, което свършва добре, е добре и през 1999г. групата възкръсна от пепелта с Californication и показа на всички,че още е сила, с която трябва да се съобразяват. Албумът продаде 13млн. копия. А с новият си албум By The Way чушките доказаха, че завръщането им не е случайно. През юни момчетата са на турне из Америка, а през август ще кацнат в Европа, за да участват в различни рокфестивали.

Сп.”Ню Йорк рок” успя да разтвори душата на фронтмена Антъни Кийдс
-По едно време доста го бяхте закъсали...
-Това не значи, че сме се размекнали, но май поумняхме. Радвам се, че сме живи и искаме да сме такива.
-Известно време вие флиртувахте с опасностите.
-Вярно, често бяхме не на себе си. Не знаехме какво ще ни се случи. Звъннеше ли телефонът изтръпвахме. Не знаехме дали не е умрял някой от бандата или пък е в болница. Беше невъзможно да се живее така. Не ни излизаше от главата Хилел Словак (член на бандата, починал от свръхдоза хероин през 1988г.), но успявахме да блокираме болката, да я притъпяваме с още наркотици и всичко отиваше от зле на по-зле.
-Когато китаристър Дейв Наваро се присъедини към вас за няколко години (1993-1998г.), това не подобри нещата.
-Така е. Почти нищо не помня от времето, когато Дейв беше част от бандата. Физически присъствах, но умствено ме нямаше. Изгубен в мъглата. Понякога ми се налагаше да чета стари статии, за да възстановя какво се е случило в онзи период. Но честно да ви кажа, не ми се ще да знам.
-Californication напомня за Blood Sugar Sex Magik(1991), а същият стил продължава и By The Way. И макар да звучи по-малко фънки и по-малко сексуално, вие сте далеч по-страстни, емоционални и уязвими.
-Вярно е, влагам по-малко сексуална агресия и повече душа. Не изпитвам нужда повече да се крия зад някакъв имидж. Аз съм това, което съм. Не съм сексмашина. Аз съм човешко създание и няма нищо лошо в това да показвам чувствата си. Това не е слабост,а сила, Текстовете ми сега са по-лични и са изпълнени с повече емоции.
-Как се чувства сега Джон Фрушанте (китаристът се присъединява към Чушките през 1989г., напуска заради проблеми с наркотиците през 1993г., за да се завърне през 1998г. освободил се от дрогата)?
-Той премина през големи лайна, продаде си дори китарите. Дълги години се печеш в истински ад, докато не си събра акъла. Сега се оправя по свой начин. Живее нон-стоп с музиката. Той е откачен, напълно обсебен. След като сме прекарали да речем 14 часа в студиото, той отива и продължава още 4 часа. И със сигурност слуша музика, доката записва. Запълни дупката, оставена му от дрогата, с музика. Без страхотиите, които преминах, без дрогата и аз нямаше да се намирам, където съм сега. Без наркотиците животът ми щеше да е напълно различен. Можеше да е добре, а можеше и да е зле. Но със сигурност нямаше да е същото.
-Какво ти дадоха наркотиците?
-Усещането е страхотно, когато ги откриеш за първи път. Сякаш отваряш врата, която те отвежда в различен свят. Откриваш съвсем нова вселена и за известно време можеш да се спогаждаш с нея, ала после става грозно. Това е последното убежище. Тогава трябва да спреш, да се измъкнеш и да забравиш. Обикновенно не се получава. Наркотиците вече не са врата към друг свят, към нова вселена, те се превръщат в единствения твой свят и започват да те обсебват...
-Новият албум е прекрасен, но сякаш се чуват гласовете на феновете, които питат къде е фънкът?
-О, той си е там, но е голям подляр. Вече не крещи “Ето ме!”. Приближава се тихо и спокойно, крие се някъде и атакува, когато най-малко очакваш. Фънкът винаги ще е нашето вдъхновение.
Величка Павлова/сп.”Хай клуб” 23-29.06.2003г.

Дата: 2003-10-16 14:07:18 | Автор: Делян Терзиев | Прегледи: 833